Природата на нежните революции

Преди много години в Народното събрание Александър Йорданов веднъж възкликна „Днес е хубав ден за българската демокрация”. И въпреки че отдавна го няма на картата на българската политика, тази крилата фраза остана да живее в кулоарите на българския обществен живот и след него.
Днес също е хубав ден за българската демокрация, тъй като оттеглянето/изтеглянето/отхвълянето на Румяна Желева от всички възможни властови позиции има няколко фундаментални значения. И почти нито едно от тях не е свързано директно със скромната й персона.
Защото още в мига, в който обеща да помага с тренинги на изнасилените жени в Конго и да се интересува проактивно от ивицата Газа, Желева загуби собствения си политически облик. И се превърна в най-срамното петно от управленската биография на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов. Тя стана този прецедент, който сложи край на любовния период между премиера от една страна и медиите, гражданите, евроинституциите и дори някои от съюзниците му от друга. Вече никой не твърди, че Бойко Борисов е безгрешен. Примерът „Желева” го лиши от този ореол завинаги.
Вторият непредвиден ефект от казуса в Брюксел е фактът, че кабинетът на ГЕРБ ще стане първият в най-новата ни история, който не успя да издържи без ремонт дори първите си шест месеца. На този фон тезата за стабилното управление на Генерала е все по-несъстоятелна и неиздържана. Още повече, че основните фактори в ГЕРБ – Бойко Борисов и Цецка Цачева заложиха дори личния си авторитет в полза на кандидатурата на Желева.
Нелепо звучи вече и твърдението, че ГЕРБ е съставен от компетентни експерти и управленци, които нямат търпение да сборят корупцията и да „оправят” държавата. Защото от високата трибуна в Брюксел всички видяхме нивата на тяхната компетентност и не останахме очаровани.
И да не забравяме – този европейски линч над Желева си го изработихме сами. За пръв път българите като нация проявиха характер и постоянство и победиха. Този път – Желева. Скоро и на други фронтове.