Природата на нежните революции

Преди много години в Народното събрание Александър Йорданов веднъж възкликна „Днес е хубав ден за българската демокрация”. И въпреки че отдавна го няма на картата на българската политика, тази крилата фраза остана да живее в кулоарите на българския обществен живот и след него.
Днес също е хубав ден за българската демокрация, тъй като оттеглянето/изтеглянето/отхвълянето на Румяна Желева от всички възможни властови позиции има няколко фундаментални значения. И почти нито едно от тях не е свързано директно със скромната й персона.
Защото още в мига, в който обеща да помага с тренинги на изнасилените жени в Конго и да се интересува проактивно от ивицата Газа, Желева загуби собствения си политически облик. И се превърна в най-срамното петно от управленската биография на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов. Тя стана този прецедент, който сложи край на любовния период между премиера от една страна и медиите, гражданите, евроинституциите и дори някои от съюзниците му от друга. Вече никой не твърди, че Бойко Борисов е безгрешен. Примерът „Желева” го лиши от този ореол завинаги.
Вторият непредвиден ефект от казуса в Брюксел е фактът, че кабинетът на ГЕРБ ще стане първият в най-новата ни история, който не успя да издържи без ремонт дори първите си шест месеца. На този фон тезата за стабилното управление на Генерала е все по-несъстоятелна и неиздържана. Още повече, че основните фактори в ГЕРБ – Бойко Борисов и Цецка Цачева заложиха дори личния си авторитет в полза на кандидатурата на Желева.
Нелепо звучи вече и твърдението, че ГЕРБ е съставен от компетентни експерти и управленци, които нямат търпение да сборят корупцията и да „оправят” държавата. Защото от високата трибуна в Брюксел всички видяхме нивата на тяхната компетентност и не останахме очаровани.
И да не забравяме – този европейски линч над Желева си го изработихме сами. За пръв път българите като нация проявиха характер и постоянство и победиха. Този път – Желева. Скоро и на други фронтове.

Ellegantly wasted

"Поздравявам България с приемането й в ЕС. Поздравявам страната, че е предложила толкова добър кандидат за еврокомисар."

Това са думи на евродепутат (Йожеф Сайер) от ЕНП произнесени по адрес на български кандидат за еврокомисар. Работата е там, че репликата е от края на 2006, а не от началото на 2010 година. А кандидатът, както се вижда с просто око, не е Румяна Желева, а Меглена Кунева.

Иначе ситуациите изглеждат доста сходни – младо правителство в екстремна ситуация излъчва за свой комисар действащ министър. Изслушването е следено с голям интерес в България и Брюксел, а номинираната е жена.

Приликите обаче свършват до тук. Защото днес стана безпощадно ясно, че между двете дами зее бездънна пропаст. И това е бездната, която дели компетентността и желанието за издигане на имиджа на България от ниския стил, повърхностното поведение и неоправданото самочувствие.

И ако липсата на задълбоченост и познание у министър Желева вероятно имат някакво обяснение в нейното минало на „гангстерска невеста”, то лекотата, с която постави на карта авторитета на страната си не заслужава нито прошка, нито състрадание.

От изслушването на Желева много неща не станаха ясни. Не разбрахме нито какво ще прави с дадения й ресор, нито как ще си върши работата. Нямаше нито една конкретна мярка, идея или законодателно предложение, които Желева да предложи на и без това изнервената изпитна комисия. Не стана ясно кой мъжът й, има ли проблеми около него и тя в крайна сметка гангстерска булка ли е или не. Нито пък замесена ли е в конфликт на интереси (както сочат документите), нарушила ли е европейското и българското законодателство в тази посока и в крайна сметка продала ли е спорната си фирма и за колко пари.

Научихме обаче редица други неща.

Например че външната ни министърка има конкретни планове спрямо ивицата Газа и Аденския залив, които иска да посети (блазе им!), а също и спрямо Зимбабве, където очевидно ще пусне в действие дискретния си чар от разстояние и ще заложи на „тиха дипломация”. Разбрахме с ужас и още един унизителен факт – че всеки третокласник говори по-добър английски от този на Желева.

Изобщо, денят беше пълен с поуки. И основната от тях е, че когато ни дадоха смешния ресор, свързан с бедствията и авариите, това не е било чак толкова срамно. Срамното дойде по-късно, на изпита. Когато разбрахме, че всяко унижение спрямо България от страна на ЕК е било заслужено. А авторитетът ни, граден през последните години – елегантно пропилян.