Природата на нежните революции

Преди много години в Народното събрание Александър Йорданов веднъж възкликна „Днес е хубав ден за българската демокрация”. И въпреки че отдавна го няма на картата на българската политика, тази крилата фраза остана да живее в кулоарите на българския обществен живот и след него.
Днес също е хубав ден за българската демокрация, тъй като оттеглянето/изтеглянето/отхвълянето на Румяна Желева от всички възможни властови позиции има няколко фундаментални значения. И почти нито едно от тях не е свързано директно със скромната й персона.
Защото още в мига, в който обеща да помага с тренинги на изнасилените жени в Конго и да се интересува проактивно от ивицата Газа, Желева загуби собствения си политически облик. И се превърна в най-срамното петно от управленската биография на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов. Тя стана този прецедент, който сложи край на любовния период между премиера от една страна и медиите, гражданите, евроинституциите и дори някои от съюзниците му от друга. Вече никой не твърди, че Бойко Борисов е безгрешен. Примерът „Желева” го лиши от този ореол завинаги.
Вторият непредвиден ефект от казуса в Брюксел е фактът, че кабинетът на ГЕРБ ще стане първият в най-новата ни история, който не успя да издържи без ремонт дори първите си шест месеца. На този фон тезата за стабилното управление на Генерала е все по-несъстоятелна и неиздържана. Още повече, че основните фактори в ГЕРБ – Бойко Борисов и Цецка Цачева заложиха дори личния си авторитет в полза на кандидатурата на Желева.
Нелепо звучи вече и твърдението, че ГЕРБ е съставен от компетентни експерти и управленци, които нямат търпение да сборят корупцията и да „оправят” държавата. Защото от високата трибуна в Брюксел всички видяхме нивата на тяхната компетентност и не останахме очаровани.
И да не забравяме – този европейски линч над Желева си го изработихме сами. За пръв път българите като нация проявиха характер и постоянство и победиха. Този път – Желева. Скоро и на други фронтове.

Ellegantly wasted

"Поздравявам България с приемането й в ЕС. Поздравявам страната, че е предложила толкова добър кандидат за еврокомисар."

Това са думи на евродепутат (Йожеф Сайер) от ЕНП произнесени по адрес на български кандидат за еврокомисар. Работата е там, че репликата е от края на 2006, а не от началото на 2010 година. А кандидатът, както се вижда с просто око, не е Румяна Желева, а Меглена Кунева.

Иначе ситуациите изглеждат доста сходни – младо правителство в екстремна ситуация излъчва за свой комисар действащ министър. Изслушването е следено с голям интерес в България и Брюксел, а номинираната е жена.

Приликите обаче свършват до тук. Защото днес стана безпощадно ясно, че между двете дами зее бездънна пропаст. И това е бездната, която дели компетентността и желанието за издигане на имиджа на България от ниския стил, повърхностното поведение и неоправданото самочувствие.

И ако липсата на задълбоченост и познание у министър Желева вероятно имат някакво обяснение в нейното минало на „гангстерска невеста”, то лекотата, с която постави на карта авторитета на страната си не заслужава нито прошка, нито състрадание.

От изслушването на Желева много неща не станаха ясни. Не разбрахме нито какво ще прави с дадения й ресор, нито как ще си върши работата. Нямаше нито една конкретна мярка, идея или законодателно предложение, които Желева да предложи на и без това изнервената изпитна комисия. Не стана ясно кой мъжът й, има ли проблеми около него и тя в крайна сметка гангстерска булка ли е или не. Нито пък замесена ли е в конфликт на интереси (както сочат документите), нарушила ли е европейското и българското законодателство в тази посока и в крайна сметка продала ли е спорната си фирма и за колко пари.

Научихме обаче редица други неща.

Например че външната ни министърка има конкретни планове спрямо ивицата Газа и Аденския залив, които иска да посети (блазе им!), а също и спрямо Зимбабве, където очевидно ще пусне в действие дискретния си чар от разстояние и ще заложи на „тиха дипломация”. Разбрахме с ужас и още един унизителен факт – че всеки третокласник говори по-добър английски от този на Желева.

Изобщо, денят беше пълен с поуки. И основната от тях е, че когато ни дадоха смешния ресор, свързан с бедствията и авариите, това не е било чак толкова срамно. Срамното дойде по-късно, на изпита. Когато разбрахме, че всяко унижение спрямо България от страна на ЕК е било заслужено. А авторитетът ни, граден през последните години – елегантно пропилян.

Не знам, не чух, не видях

Сещате ли се за трите маймунки, изобразяващи прословутото „Не знам, не чух, не видях”? Точно в тази поза са замръзнали вече пет месеца почти всички български медии (с миниатюрни изключения, наистина, като вестник „Дума” не го броим). От известно време насам те нямат очи за да видят провалите и неуспехите на Бойко Борисов и неговото правителство. Нямат уши, за да чуят, че парите от ЕС не се очертават скоро, че ресорът на Румяна Желева е изсмукан от пръсти и е гавра с България или пък че тютюнопроизводителите наистина гладуват.

В следствие на своето „незнание” медиите плавно и неумело започнаха да дезинформират гражданството, което и без това все повече затъва в собствения си капан, изкопан на изборите на 5 юли.

Вярно е, че всеки народ се заслужава управниците, но дали гласвалите за Бойко Борисов са си представяли за кое човешко дъно ще става дума по време на мандата на ГЕРБ?

Дали са допускали, че ще има груби политически репресии, стигащи до „разпадане” на неудобни парламентарни групи и „мотивиране” към партийна нелоялност на депутати, характеризиращи се и без това с латентна политическа неустойчивост?

Дали са отчитали, че ГЕРБ ще посегне на най-скъпото, което България е успяла да създаде за 20 години, а именно – относително стабилен парламентаризъм? Защото българското Народно събрание все повече заприличва на казарма. Там всички ядат и ходят до тоалетната под строй, червят се като ученички при всяко отсъствие, а правилникът е модифициран до степен, в която свободата на депутата на премине в друга група е напълно отнета. Явно за да не се разпускат избраниците от ГЕРБ, макар че някои от тях (рапъра Маниака) така и не стигнаха до парламентарните банки, защото „доброволно се отказаха”.

Някой дава ли си сметка, че записаните в конституцията две четения на законопроектите за ГЕРБ не важат? Когато нещо са сбъркали, а това се случва често, те си го „оправят” на допълнително четене, без за това да си правят труда да внасят нов законопроект или да спазват каквато и да е процедура.

Отчитаме ли факта, че за десет минути беше гласувана поправка в Закона за електронните съобщения, която позволява на всеки недоволен управник, когото си напсувал в интернет да те издири по IP адрес в мрежата и малко по-късно вече да те е прихванал и на живо?

Всички тези неща са само малка част от пъзела, който медиите засега не виждат. Какво ли трябва да стане, за да им се отпушат ушите и очите?